Днес ще пиша за възпитателните домове през 19 век. В центъра на Москва има една много интересна сграда. Казва се "Maison des Orphelis". В началото си помислих, че това е някакъв дворец на царе, а то се оказа възпитателен дом за сираци. Мене ме поразиха размерите й най-вече. Мислите ли, че в края на 19 век, толкова много обичаха децата, че им построиха такъв огромен дворец (палат).
Ето снимка на съоръжението:
 
Императорският възпитателен дом е започнат през 1764 година. Проектирано е като благотворително учебно възпитателно учереждение за сираци от Иван Бетцков. През 1770 благодарение на същият този човек се строи подобна сграда и в Санкт Петербург. Възпитателният дом е приемал деца до 2 години. Всеки човек е можел да занесе анонимно младият човек до дома напълно законно. Също така в условията на пълна анонимност е можело жена да роди в този дом също законно.
Домът в Санкт Петербург:


В тези домове служещите е трябвало да отдават пълна подкрепа на жените и децата. Децата които се намираха в тези домове стояха в тях до пълнолетие. Получавали са начално и професионално образование. В домовете са се преподавали чужди езици, рисуване и основите на театралното изкуство.
Ако вярваме на историците то те ни представят нарисуван "Идеалният дом" на 18 век и няма кой знае в какво да се съмняваме. Все едно е имало някакъв си друг комунизъм в 18 век. Всичко е идеално с красиви сгради. Децата от сираци стават идеални граждани с образование. А сега нека да помислим за какво всъщност се създаваха тези комплекси.
Джули Милер който беше специалист в Конгреса написва книга за оставените деца в началото на 19 век. Той пише подробно, защо са се създавали възпитателните домове в Русия, както и работническите домове в Англия и пише за много от приютите в Европа и по света. В началото на 19 век започват да се усвояват огромните пространства в Сибир, Австралия и Америка. Десетки хиляди деца бяха закарвани в детски католически приюти по цяла Европа. Само в Италия например съществуваха в 19 век около 1200 пункта за прием на деца. В Московският дом са постъпвали всяка година по 18 000 деца. Ако не ги разпределяха после по други места то се оказва, че всичките домове в Европа и Русия биха се напълвали за 2 години. За новите деца които пристигаха всяка година не би останало място, а историците твърдят (лъжат), че там са ги държали до пълнолетие.
И така. В 18 век в тези домове пристигали по 18 000 нови деца. Родителите ги носиха в тези домове. Майки без мъже също така постъпвали с децата си. Обаче, главният източник на набор на деца са били мисионери (жени). Те са ходели по близките градове и села и събирали децата. Като събирали по 5-6 деца от даден район ги изпращали до централните областни домове. За всяко дете мисионерката е получавала пари. В тези домове те израствали и след това ги отправяли в малки семейни домове из селата.
Пример за деца от Лондон:

Пример за индустриална Америка по късно:

Още един пример (те са хиляди) за "Индустрията с деца":

Държавите са създавали ферми с деца. Когато те пораствали ги отправяли на малко заселените територии по планетата или са ги поставяли по фабриките да се трудят като роби. Децата в цяла Европа бяха в много лошо положение в 18 и 19 век. От католическите приюти ги отправяха в Америка и Австралия. За Америка са чакали така наречените "пътувания за сираци".

или такива:

Тези деца щяха да създадът бъдещите държави познати ни днес. На всяка спирка е имало рекламни брошури с информация за бъдещите превози на деца и да бъдат чакани тези деца за да се вземат за бъдещата работа която ги е чакала. Когато са пристигали децата се събирало местното население и започвало да избира здравите и силните деца за своите нужди.
Това е може би най-голямата лицемерска истинска история в Света която крият от нас. Благодарение на тези "домове" за деца е процъфтявала една от най-големите индустрии в света: тази на робо-децата и робо-търговията с тях. Продавали са огромно количество деца в Европа + Русия които никога нямаше да видят хубав живот. Домовете за сираци (според официалната история) са всъщност "Домове на Злото".
В 20 век нещата не се различаваха от тези на 19 и 18 век. Продажбата на деца е продължавала до средата на 20 век.
През 2009 година премиер министъра на ВеликоБритания планираше да внесе програма за извинение за хилядите деца в бившите английски колонии в 20 век. В съответствие на тази програма деца са отправяни за хубав живот в Австралия, Канада и други страни. И все така хубав живот дори в 21 век те отново не видяха.
Премиер министъра на Австралия също поднесе извинение по BBC. Той също призна за страданието на децата които били около 100 000 държани в детски домове между 1930 и 1970 година. Те били принудително отправени от Великобритания в Австралия. Много от децата бяха излъгани, че родителите им са мъртви и пред тях ги чака богат живот. Също така попечителските агенции са работели с правителствата и те също лъжели децата за светло бъдеще. Това бъдеще беше работа по полетата с физическо, психическо и сексуално насилие.
Схемата за детската миграция бе основана през 1869 година.
Записки на очевидец (Лори):
Децата бяхме отправени през 1947 година в Австралия. Преминали бяха поправка през Католическият Орден - Братя на Христос. Първото което видяха беше един пустинен пейзаж. Второто което видяха бяха изоставените села в които те се оказаха. Момчетата сами бяха длъжни да построят градът. Децата които са били 10-годишни биваха приети за работата. Построиха училища, спални и кухни. Копаха с кирки и лопати. Ръчно замесваха бетона. Който не се справяше биваше убиван. В детските домове беше разспространено детското сексуално насилие. Всичко това се твореше в 20 век.
А сега си помислете как са се обръщали възрастните към децата си в 19 век за които дори нищо не знаем?